напред назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Гост


Той стъпва безшумно в съня ми и някъде сяда

с притулен под веждите поглед и дълго седи

и знам, че не е само сън и не е само сянка,

защото наяве от него остават следи.

 

Той, крясък на гларус и мирис на диви простори,

почтително сяда и гледа незнайно къде,

той страда за своята младост, но толкова горд е,

че с нищо и никога няма да се издаде.

 

И щом силуетът му тъмен с нощта се изгуби

и дрезгаво утрото светне, пробожда ме жал.

Та той е руина, защо ми е толкова хубаво...

Дано е за малко, дано, дано е за малко.

 


напред горе назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© 1998 Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух