напред назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Светът и аз...


Светът и аз не бяхме много близки

и дълго се преструвах, че нехая,

ала усещах как ме е притиснал,

дори когато се заключвах в стаята.

 

Проникваше тогава през пролуките,

прокрадваше се откъдето свари

и като влага в мене се просмукваше,

превземаше ме алчно като старост.

 

С набръчканите си лица мечтите ми

разбягваха се, без да ме дочакат

и чувствата ми, още неизпитани,

пищяха като прилепи в сумрака.

 

Защо сред тоя странен свят не смогнах,

наместо неизменно да присъствам

на цялото умиране убого,

да се порадвам на едно възкръсване?!

 


напред горе назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© 1998 Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух