напред назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Криза


Безсмислицата става по-коварна

от пряспата, която те приспива.

Каква ли зима ще ни се стовари

и как ли времето ще ни убива.

 

Отдавна спряха градските часовници

и стъпките пред кой ли хорски праг

се бавят вече в някаква готовност

да ги засипе бял и пухкав сняг.

 

Досущ като мазилката от сградите

изрониха се нашите заблуди.

Навярно зад стената някой страда,

ала наоколо сковал е студ.

 

Часовниците мръзнат и стрелките

протягат безучастни пипалца

и сочат часове без ред и ритъм

и късно, много късно е за цяр.

 

Сега е тържеството на абсурда

и всеки миг продажно е застинал.

Пред черквата един окаян урод

посреща с устни първата снежинка.

 


напред горе назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© 1998 Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух