![]() ![]() ОтделениеКрай децата си бдят върху столчето твърдо и тясно, въпросителни в бяло, със сини дамги под очите, на етажа, завинаги с болката трескава сраснал, в безучастния хлад откъм моргата и от звездите.
Накъде ще вървят, щом на утрото сенките паднат и животът на криви крака своя ход заклатушка и внезапно се свие от гърч в суматоха и пяна или просто безсилен лежи като мъртва кротушка.
За какво ни е тоя живот, който всичко ни взема и затваря надеждата в шепа лекарства горчиви, и от банката кръв се цеди, натежал като бреме, и не пита, когато с последния хап си отива.
Нека, нека тече като буен поток в планината и да скачат игриви пъстърви из бистрия бързей. Ще го газят със смях и сред пръски в съня си децата, а пък майките, будни, ще гледат как той се изплъзва.
![]() ![]() ![]() © 1998 Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени! |