напред назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Баща ми е жив...


Баща ми е жив и във влажната тягостна къща

все още прозорците търси със скрита надежда

и може би вижда - една светлинка се процежда,

една непотребна сълза, без която е същото.

 

И може би чува как вятърът горе катурва

и влачи по равното ярките есенни листи,

и бялата манта за тежкото нощно дежурство

подобно на зъби избити ужасно му липсва.

 

И той непреклонен отново опитва нахалост

неистов и истински тон от нощта да изтръгне,

но старата вярна цигулка е в тъмния ъгъл,

в калъф е погребано нейното женствено тяло.

 


напред горе назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© 1998 Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух