напред назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Август


И отново едреят смокини по крехките клони,

безразборно нахвърляни женски тела по дървото.

Млечна гръд и листо. А презрелите в миг се отронват,

сбръчкан пада стремглаво плодът, а след него - листото.

 

И оголени гният без свян и без болка, полека

черни мравки браздят изкълваните сухи руини.

Тъй откакто се помня дървото, преди да олекне,

все ме учи на някаква мъдрост, която проклинам.

 


напред горе назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© 1998 Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух