напред назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Лято


Ние седяхме на белите камъни

само на миг от морето.

В близката къща запалиха лампите,

но на брега беше светло.

 

Ние с баща ми се бяхме смълчали,

всеки-внезапно свободен

да се засели в пастелното бяло

като заседнала лодка.

 

И да изглежда за малко безмълвен

като напуснато място.

После звънът на камбана изпълни

въздуха с нещо неясно.

 

То ни заля и отмина нататък,

ние останахме заедно

там, на брега, сред спокойното лято

и пред живота безкраен.

 


напред горе назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© 1998 Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух