напред назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Катедрала


Ефирна вечерна мъгла върху Сена

се стеле и въздухът лепне.

Водата размазва дълбоките сенки

на тъмни дървета и шлепове.

 

Ръка за ръка, ние бедни поклонници,

улавяме всеки отблясък,

фенер и дворец, силует между клоните

и търсим нататък неясното.

 

А Нотър Дам свети в мъглата притулена,

изящно небето пронизва,

високо възправя ажурните кули,

потайна и толкова близка.

 

По форма напомня за нещо в човека -

божествено смесва с жестоко,

звънти филигранно, а после отеква

по-тежко със звуци дълбоки.

 

И нейната музика сякаш усетил,

прегърбен и може би гладен,

самотник с цигулка, за дребни монети

излива я там на площада.

 


напред горе назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© 1998 Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух