напред назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Докосване до Монмартър


Сакре Кьор се белее на хълма

като тъжно лице на мим

и ни следва по стръмните стълби

стар художник-навярно мним.

 

Ние мъкнем нагоре статива му,

той е блед, с разкопчано палто

и зад близкия ъгъл завива

по следите на своя живот.

 

И оставаме с празните маси

на напудрено с руж кафене,

ти попадаш за миг у дома си

под един артистичен фенер.

 

Свободата нехайно ни плисва

и в студеното слънчево утро

аз се смея така лекомислено

както никога, никога друг път.

 

Сред Монмартър отдавна художника

сме загубили в тоя простор.

А над нас се белее набожно

като тъжно сърце Сакре Кьор.

 


напред горе назад Обратно към: [Прашните контури на светлината][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© 1998 Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух