напред назад Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Понякога искам да седна...


Понякога искам да седна в ъгъла,

да проследя някоя мисъл мъглява,

да се почувствам по-малко излъгана

от това, че нататък почти не остава.

 

Да седна в ъгъла като бездомник,

който в свойта несрета отново се взира,

и ония хлъзгави риби на спомена

да ловя във водите сънливи на вира.

 

С поглед, втренчен в стъклото, да осъзная,

че тъмното не е само отвън.

Да си поискам и младостта накрая,

преди тежкия, непрогледен сън.

 

И както дремя сковано на стола,

да съхраня в дъха си недоловимо,

като останал след полета полъх,

тихата радост да знам, че ме има.

 


напред горе назад Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух