![]() ![]() Понякога искам да седна...Понякога искам да седна в ъгъла, да проследя някоя мисъл мъглява, да се почувствам по-малко излъгана от това, че нататък почти не остава.
Да седна в ъгъла като бездомник, който в свойта несрета отново се взира, и ония хлъзгави риби на спомена да ловя във водите сънливи на вира.
С поглед, втренчен в стъклото, да осъзная, че тъмното не е само отвън. Да си поискам и младостта накрая, преди тежкия, непрогледен сън.
И както дремя сковано на стола, да съхраня в дъха си недоловимо, като останал след полета полъх, тихата радост да знам, че ме има.
![]() ![]() ![]() © Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени! |