напред назад Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Далеч отлитат птиците...


Далеч отлитат птиците на дните

и като лодка на брега познат

ще ме катурнат някой ден водите

на времето и ще ме отнесат.

 

Усещам вече как се приближава

реката тъмна, но не ме е страх.

И ще я срещна, както подобава,

защото досега така живях.

 

И не за мен е думата, копнея

спокойно от живота да си ида,

да отнеса безличните трофеи

на делника като безценни идоли.

 

И да ги съхраня в света извечен

до своята душа поизвехтяла,

до свободата си недоизречена,

до режещата болка от раздялата...

 

Ала не съм сама и има друго:

не мога да оставя тая къща

сред някаква незнайна черна угар.

Аз просто трябва вечер да се връщам.

 


напред горе назад Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух