![]() ![]() Далеч отлитат птиците...Далеч отлитат птиците на дните и като лодка на брега познат ще ме катурнат някой ден водите на времето и ще ме отнесат.
Усещам вече как се приближава реката тъмна, но не ме е страх. И ще я срещна, както подобава, защото досега така живях.
И не за мен е думата, копнея спокойно от живота да си ида, да отнеса безличните трофеи на делника като безценни идоли.
И да ги съхраня в света извечен до своята душа поизвехтяла, до свободата си недоизречена, до режещата болка от раздялата...
Ала не съм сама и има друго: не мога да оставя тая къща сред някаква незнайна черна угар. Аз просто трябва вечер да се връщам.
![]() ![]() ![]() © Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени! |