![]() ![]() Сънувах, че летя...Сънувах, че летя, и над света издигах се във въздуха спокоен, и беше ми привично да съм там с една сълза, натегнала в окото.
Харесваше ми да летя така и със завидна лекота го правех, забравях, че е тялото от кал, и ужаса на будните забравях.
Не ползвах тайни думи и крила, не се усещах с нищо по-различна, отколкото по принцип съм била, и въпреки това летях над всичко.
Позната беше тая тишина наоколо, дърветата и дворът... И този път при любовта ми, знам, влетях през свода на един прозорец.
![]() ![]() ![]() © Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени! |