Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

Сънувах, че летя, и над света

издигах се във въздуха спокоен,

и беше ми привично да съм там

с една сълза, натегнала в окото.

Харесваше ми да летя така

и със завидна лекота го правех,

забравях, че е тялото от кал,

и ужаса на будните забравях.

Не ползвах тайни думи и крила,

не се усещах с нищо по-различна,

отколкото по принцип съм била,

и въпреки това летях над всичко.

Позната беше тая тишина

наоколо, дърветата и дворът...

И този път при любовта ми, знам,

влетях през свода на един прозорец.

Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!