Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

Щедро се лее водата от извора топъл,

върху мозайката слънчеви струи извива,

голото тяло възкръсва от нейния допир,

своята женственост смаяно то преоткрива.

И до колоната с меки контури белее,

сякаш е мраморен торс да почива оставен.

Някой творец, подир своите мисли зареян,

да го изглади с длетото докрай е забравил.

Ала е вдъхнал живот и това е по-важно.

И сред блестящите капки, които се гонят,

може за миг да изникне над камъка влажен

като небесен вестител едно водно конче.

Може да блика сега изначалната същност

и да се слива с онази, дошла от дълбоко,

толкова чиста и щедра вода, може също

заедно двете да стигнат спокойно до Бога.

Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!