![]() ![]() Самичка с морето щастливо се смея и плача...Самичка с морето щастливо се смея и плача, разтварям ръце да посрещна вълните високи, и сякаш политам, когато нагоре подскачам, и сякаш изчезвам, когато се гмурна в дълбокото.
Сега съм напълно безгрижна и толкова волност в соления мирис и в лекия вятър усещам. Вълните прииждат, връхлитат и бързат надолу подобно на бели коне, устремени към нещо.
И толкова сила излъчват, с разпенени гриви нарастват, прилични на хълмове от изумруди, и после с внезапно бучене и рев се разбиват, и теглят така, че след тях оцеляваш по чудо.
Изглежда, че всичко е само игра, но у мене надига се радост, възторг и безкрайно блаженство и тялото следва душата без капка съмнение, душата ми в тялото чувства се толкова женски.
За няколко мига с море и небе се преплитам, сред синия ден се разтварям и губя се вече, и стигам дотам, докъдето ми стигат очите, и още нататък - далече, далече, далече...
![]() ![]() ![]() © Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени! |