напред назад Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Самичка с морето щастливо се смея и плача...


Самичка с морето щастливо се смея и плача,

разтварям ръце да посрещна вълните високи,

и сякаш политам, когато нагоре подскачам,

и сякаш изчезвам, когато се гмурна в дълбокото.

 

Сега съм напълно безгрижна и толкова волност

в соления мирис и в лекия вятър усещам.

Вълните прииждат, връхлитат и бързат надолу

подобно на бели коне, устремени към нещо.

 

И толкова сила излъчват, с разпенени гриви

нарастват, прилични на хълмове от изумруди,

и после с внезапно бучене и рев се разбиват,

и теглят така, че след тях оцеляваш по чудо.

 

Изглежда, че всичко е само игра, но у мене

надига се радост, възторг и безкрайно блаженство

и тялото следва душата без капка съмнение,

душата ми в тялото чувства се толкова женски.

 

За няколко мига с море и небе се преплитам,

сред синия ден се разтварям и губя се вече,

и стигам дотам, докъдето ми стигат очите,

и още нататък - далече, далече, далече...

 


напред горе назад Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух