Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

Това е скала, откъдето съвсем безразсъдно

политах навремето и не помислях за нищо,

безсмъртна била съм тогава и исках да бъда

най-волната птица до сетния миг, в който дишам.

И исках, тъй както под мен си шумеше морето,

с една крачка само да стъпя напред в свободата

и цяла сияех от смях, от безгрижие светех,

когато я правех… И после се връщах обратно.

Катерех се дълго нагоре, достигах скалата,

откривах, че нови пространства в душата ми има,

и там, сред самото небе, над морето разлято

опитвах дори да достигна до неуловимото.

Отново на тази скала съм. На същото място

попивам простора на морския залив и гледам

как долу се блъскат вълните... И става ми ясно,

че най-съкровеният полет ще бъде последен.

Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!