напред назад Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



На прозореца


Беше истински дъжд

и внезапно дойде с гръм и тътен,

непознатият мъж

с кон се спускаше бавно по пътя.

 

Планината отзад

беше някак си странно мъглива,

към безлюдния град

тоя конник видях да отива.

 

Станал бе вир вода

и небрежно юздата държеше.

Върху него дъжда

тежко с едрите капки плющеше

 

като удар с камшик.

Ала той продължи примирено

и така наруши

всяка скука на тая вселена.

 

Този миг свобода

си откраднах и даже се влюбих.

Но мъжът под дъжда

неусетно се беше изгубил.

 


напред горе назад Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух