![]() ![]() Има някъде град...Има някъде град, който с нещо небесно, въздушно непрестанно сред моите литнали мисли витае. Съществува единствено в мен, там в главата ми, сгушен в една малка кутийка и никой за него не знае.
Той е целият в сняг и прилича на бяла дантела, прекосен е навред от канали с гондоли и лодки. И по тесните улички няколко часа в неделя, непозната за никого, с шала загърната, ходя.
Влизам в ниски дюкянчета, срещам забързани хора, виждам често жени пред дома да прибират прането и когато чаршафите ледени мятат нагоре, да приличат на ангели, вдигнали сякаш крилете си.
Колко пъти съм искала в белия град да остана, да си имам любим и снежец моя танц да поръси, да проникна навътре до най-съкровената тайна. Може би някой ден... Или някога нощем, в съня си.
![]() ![]() ![]() © Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени! |