напред назад Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Има някъде град...


Има някъде град, който с нещо небесно, въздушно

непрестанно сред моите литнали мисли витае.

Съществува единствено в мен, там в главата ми, сгушен

в една малка кутийка и никой за него не знае.

 

Той е целият в сняг и прилича на бяла дантела,

прекосен е навред от канали с гондоли и лодки.

И по тесните улички няколко часа в неделя,

непозната за никого, с шала загърната, ходя.

 

Влизам в ниски дюкянчета, срещам забързани хора,

виждам често жени пред дома да прибират прането

и когато чаршафите ледени мятат нагоре,

да приличат на ангели, вдигнали сякаш крилете си.

 

Колко пъти съм искала в белия град да остана,

да си имам любим и снежец моя танц да поръси,

да проникна навътре до най-съкровената тайна.

Може би някой ден... Или някога нощем, в съня си.

 


напред горе назад Обратно към: [Над болката][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух