![]() ![]() Дъждът и този мирис на акация...Дъждът и този мирис на акация… И капките почукват по листата, хвъркато някакво на клона каца като случайна нота от соната.
Къде е музиката неизменна, която вече беше ме целунала, сдобряваше ме с моето смирение и правеше от мен и лък, и струна...
Животът ми сега е права линия и аз - притихнала като след плач, пристъпвам. Дъх стаен, сърце - изстинало, вървя по острието на бръснач.
И чувам тишината виртуозна, която вае с хладно съвършенство изтънчените и капризни ноздри и мрачното лице на диригента.
![]() ![]() ![]() © Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени! |