Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

Дъждът и този мирис на акация…

И капките почукват по листата,

хвъркато някакво на клона каца

като случайна нота от соната.

Къде е музиката неизменна,

която вече беше ме целунала,

сдобряваше ме с моето смирение

и правеше от мен и лък, и струна...

Животът ми сега е права линия

и аз - притихнала като след плач,

пристъпвам. Дъх стаен, сърце - изстинало,

вървя по острието на бръснач.

И чувам тишината виртуозна,

която вае с хладно съвършенство

изтънчените и капризни ноздри

и мрачното лице на диригента.

Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!