![]() ![]() В хотелската стая с цветя...аu fond du cafе из песен на Едит Пиаф
В хотелската стая с цветя, с пожълтели тапети, той взе й палтото, тя нежно изтръска снега, окичил сребристо балтона му сив с еполети, смехът им заглъхна-достигнал до някакъв праг.
Долиташе ритъмът все по-горещ на фламенко, в камината грееше огънят в празничен танц и хвърляше ярки отблясъци и отражения в очите, в прозореца, в каната от порцелан.
Тя сне очилата му, позамъглени от парата изтри ги, той нежно допря показалец до мъничък белег... А долу звукът на китарата усили се празнично, после замря в огледалото...
Езиците огнени галеха мрака, проникваха дълбоко в нощта, сякаш търсеха скрития смисъл... Испанката диплеше в танца задъхан полите си и в техните гънки кармин и жарава разсипваше.
Къде се заражда искрата на слепия огън и кой в тъмен миг на капризна прищявка го праща на някой щастливец-самотник забравен от бога на място пропито с дъха на прогнило и прашно...
И после леглото, завесите... всичко изчезва, мъжът и жената сами на земята остават и в нейния бяг по неведоми пътища звездни те сливат телата, душите си, всичко си дават.
Но вече пропяват петли и суровият изгрев посича нощта, светлинките в небето преследва и те се прегръщат по-силно като за последно и чувстват се толкова тъжни и толкова близки.
В хотелската стая с цветя, с пожълтели тапети бе празно след тях, възцарила се бе тишина. Личаха си само следите им вън по пътеката. И няколко жертвени капки по белия сняг.
![]() ![]() ![]() © Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени! |