![]() ![]() Когато някой друг отмерва времето...Когато някой друг отмерва времето, а ти си песъчинка от часовника и някак си не можеш да приемеш, че падаш от високото отново...
Когато стъпваш по подвижни пясъци и вятърът ти е отнесъл сламката, залиташ и изгубваш се, неясно е това, което предстои, и сам си...
В теб има гняв, дъждът, дошъл отникъде, залива те с оранжево и охра и в мислите и в тялото прониква, а пък самата ти душа е мокра...
И нещо те заставя да политнеш, след теб да блъска бурята прозореца и да останат счупени крилете му...
В далечно място после запокитен, ръката си полека щом разтвориш, цвят на пустиня да намериш в шепата...
![]() ![]() ![]() © Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени! |