Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

Когато някой друг отмерва времето,

а ти си песъчинка от часовника

и някак си не можеш да приемеш,

че падаш от високото отново...

Когато стъпваш по подвижни пясъци

и вятърът ти е отнесъл сламката,

залиташ и изгубваш се, неясно е

това, което предстои, и сам си...

В теб има гняв, дъждът, дошъл отникъде,

залива те с оранжево и охра

и в мислите и в тялото прониква,

а пък самата ти душа е мокра...

И нещо те заставя да политнеш,

след теб да блъска бурята прозореца

и да останат счупени крилете му...

В далечно място после запокитен,

ръката си полека щом разтвориш,

цвят на пустиня да намериш в шепата...

Обратно към: [Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!