напред назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Балада


Тя пожела, щом я погълне здрачът

да се превърне в пеперуда,

да прекоси пространствата прозрачни

и у дома да се събуди.

 

Сега от тъмен ъгъл на тавана

ги наблюдава как вечерят.

Единият нареже хляба, стане,

не може мира да намери,

 

а другият едва едва преглъща,

изглежда недоспал и слаб е.

И чува се в притихналата къща

как чоглаво чешмата капе.

 

Болезнено усещат, че я няма

и тя, без тях осиротяла,

се стрелва и край светналата лампа

кръжи като обезумяла.

 

И после каца на един прозорец,

прелива цялата от нежност,

чрез ярките си цветове говори,

но те дори не я поглеждат.

 

Ще идат вън да пушат на балкона,

тъй както обичайно правят,

но пътьом към нощта ще я прогонят.

И тя ще полети наяве.

 


напред горе назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

 

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух