напред назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Гласът на сестра ми...


Гласът на сестра ми прониква през ситните капки,

от някакъв спомен красив доверчиво изплува.

Аз някъде горе откъслечни думи дочувам

и в тоя изгубен в пространството глас се потапям.

 

През няколко празни етажа до мене долита

от много отдавна детинският глас на сестра ми.

Той търси опора и близост, очаква защита,

от нещо неясно и страшно отблъскван и мамен.

 

Подобно врабче върху моето рамо се сгушва,

за няколко мига намира закрила и завет.

И аз под дъжда от балкона с тревога се вслушвам:

гласът на сестра ми за нечия смърт съобщава.

 


напред горе назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

 

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух