напред назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Дъщерята на художника


Тя беше някак сива между златото

на ярките картини по стените.

Оставило бе времето следата си,

но бяха недокоснати очите й.

 

Живяла беше незабележимо

с отблясъците на една палитра

и в нея бе намерила обител,

без да е сътворила нищо зримо.

 

И в участта, съзнателно избрана,

стояла бе далече от света.

Пред някаква измамлива промяна

бе предпочела неизменността.

 

Изглеждаше самотна и особена

в сумрака на опразнената къща

и някъде в дълбоката си същност

смутено се надяваше на обич.

 

Навярно е било напролет. Влезе

след мен, покани ме да седна.

Занесох й цветя-букетче фрезии.

Не знаех, че било е за последно.

 


напред горе назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

 

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух