напред назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Актьор


Изправен там, пред залата смълчана,

със стойката на неподвижна птица,

с присъствие, изцяло овладяно,

напомня на големите трагици.

 

В невзрачна дреха, сред декор мистичен

с неведомото храбро си играе.

До сетната си фибра артистичен,

на сцената отдава се до края.

 

Пространството пред него се разтваря,

страдание остава след възторга,

изглежда сякаш разговаря с Бога,

а всъщност може и да разговаря.

 

Или опитва да забрави нещо,

самотен, както нощем е палача.

И с тая своя дързост нечовешка

извиква в мен желание да плача.

 


напред горе назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

 

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух