напред назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Сляпа уличка


Като всички поехме и ние към своето щастие

и блестеше пред нас необятен простор до безкрая.

Бяхме млади, усещахме силно и виждахме ясно,

а светът ни привличаше чист и красиво изваян.

 

Ненадейно на пътя изскочи висока ограда

и зад нея, от къщата, идеше някаква музика.

Там живееха хора и може би имаше радост

и бълбукаше извор или се събираха музите.

 

Ала ние стояхме отвън като жертвени агнета,

не разбирахме и се озъртахме някак безсмислено,

беше странно, че пътят прекъсва и никакъв няма го

и в стената не се забелязва пролука и изход.

 

Някой друг непредвидена орис ни беше приготвил

и краката ни спъна с въжета, очите затули.

Ние търсехме път, за да тръгнем по него в живота,

без да знаем, че тук ни е чакала сляпата уличка.

 


напред горе назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

 

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух