напред назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Ти си тук...


Ти си тук и когато потраква дъждът по стъклото,

в теб се стапят страхът, самотата и немият ужас.

Ти си топъл и силен и в тебе напира животът

и от тежкия сън на отчаян човек ме събужда.

 

Не изчезвай, с теб купчина сол досега сме изяли,

прелетели сме с обич над няколко дълги морета

и не е бил денят ни безсмислен, бездушен и ялов,

затова остани, докато ни повика небето.

 


напред горе назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

 

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух