напред назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Шум от боричкане...


Шум от боричкане на котки в двора

накара моя сън да си отиде.

Застанах до среднощния прозорец,

но сякаш още виждах пирамиди.

 

Бе нереална къщата отсреща

и странен-силуетът на дървото,

защото бе задушно и горещо,

защото бе необясним животът.

 

Завръщах се от толкова отдавна,

че цялото сегашно бе се сбрало

с небето мрачно, с облаците бавни

в една прашинка време страшно малка.

 

Бях в нея и усетих много ясно

отминало и идващо към мене,

ала дори и от безкрайността по-властна

бе мисълта натрапчива за тленност.

 


напред горе назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

 

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух