напред назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Стела


Античната стела релеф е. На нея са двама.

Изправен-бащата, синът е приседнал на хълбок,

в дланта му повдигната кротко полегнал е гълъб

и в тази символика крие се някаква драма.

 

Те тихо се гледат и сдържано взимат си сбогом,

отчаян и някак виновен се чувства бащата,

защото за него живот е отсъден най-строго,

а младият трябва сега да премине оттатък.

 

На тях им е трудно такава съдба да приемат,

бащата протяга сломено ръце към сина си,

готов той самият по дългия път да поеме,

наместо да чувства как струните в него се скъсват.

 

Младежът с красиви къдрици и израз невинен

безмълвно и с поглед отнесен в баща си се взира,

най-свидния образ поглъща, преди да отмине,

решен да го пази, когато се слее с всемира.

 

Те тихо се гледат и нежно прощават се двама,

за тях неестествено вечният ред нарушен е.

И колко човешка е тази отдавнашна сцена,

и колко студен е на стелата белият мрамор.

 


напред горе назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

 

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух