напред назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Нике от Пеоний


След скулптора е ваяло по нея времето,

но не по нашите представи за хармония,

а постепенно и полека е отнемало,

рушило, ронило по своите закони.

 

Назад не може да се понесе в годините,

защото бавно се е обезобразила.

И вместо в полет да се устреми богинята,

върху високия пиедестал стои унило.

 

Завинаги останала е без крилете си,

ветрецът лек от техния замах го няма

и без простора необятен на небето

светът изглежда тесен, а пък тя - измамена.

 

Но ако се загледаш в нея по-внимателно,

във фигурата й, покрита с плат ефирен,

в разгърнатия плащ, едва обвил краката й

и в гънките, назад развети от зефира,

 

ще разбереш,че никога не се е спирала,

из въздуха подобно сянка вечно скита.

Крилете си изгубени не е намирала,

но сътворена е такава от мечтите ни.

 


напред горе назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

 

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух