напред назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Пак сняг


Пак сняг и пак в спокойно съвършенство

дърветата приемат белотата.

В откраднат миг от мигове броени

се ровя из сумрака на душата си.

 

Защо така е притъмняло в нея,

когато цялото небе побира,

снежинки се въртят и вихри веят,

но старата си същност не намирам.

 

Къде сгреших и как накриво стъпих,

та се изгубих в зимната пустиня,

успях да си запазя нещо скъпо,

но част от мен завинаги загина.

 

Не жаля за пожертваната есен

и се усещам някак възвисена

и даже ми се струва, че по-лесно

се доближавам до небето в мене.

 


напред горе назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

 

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух