напред назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Ще се стопим ли, сняг...


Ще се стопим ли, сняг, ще се стопим ли,

когато от безсилие и болка

простене уязвимата ни същност,

а хлябът мре и мъртъвците голи

протягат вкочанените си пръсти

да го завият със саван от преспи.

Снежинките къде са, сняг, къде са.

Не е било по-тягостно небето,

открай докрай така не е висяло.

Дано да заискри и да просветне,

премрежено от шемет и от бяло,

защото ни очаква тежка зима.

 

Ще се стопим ли, сняг, ще се стопим ли.

 


напред горе назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

 

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух