напред назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]



Събуди ме...


Събуди ме един внезапен устрем,

промъкнал се случайно през вратата,

едно лъчисто ветровито чувство

ме завладя със сила непозната.

 

Усетих дъх на окосено място

и жертвеният мирис на тревите

бе глас на скъпи същества, които

с невидимото вече са наясно.

 

Защо ли ми се стори, че ме викат,

за да побродим заедно из рая,

дори ми се прииска да надникна,

да разбера това, което знаят.

 

Да се погледнем и да се прегърнем

или да помълчим край някой ручей.

Ала в ключалката като монах прегърбен

стърчеше черен и ръждясал ключът.

 


напред горе назад Обратно към: [Понякога поглеждам към небето][Тоня Трайкова][СЛОВОТО]

 

© Тоня Атанасова Трайкова-Ждребева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух