Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]

Слепиха се ресници;

в умора и безсилье

главица ти склони -

и бисерни сълзици

зарони, драго пиле,

по хубави страни.

Родена е за радост

душа ти безпокойна:

не скърби и злини -

до гроба само сладост

тя в спомените свои

желай да съхрани.

А мойта...Небесата

на есента унила

по-светли са от ней -

и тя, звездица злата,

докрай все тъй горчила

досадно ще ти вей...

С раздяла ний двамина

ще скършим скоро младост

нерада досега -

и горко щем проклина:

аз - твойта клета радост

ти - моята тъга.

Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]