напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Уморен


Уморен низ от беззрачна и зловеща тъмнина се скитам,

посред беди, от хиляди терзания сломен,

и често със тревога и тъга в гърди сами се питам:

дали ще се усмихне нявга щастие и мен?

 

Аз виждам: татък из простора тъмни пламък буен свети

и в кървав зар облени, тамо се борци тълпят,

но ах, напразно в изтъпление простирам си ръцете,

аз роб съм на неволи черни - друг е моят път...

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух