напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Аз често пъти...


Аз често пъти сам се не познавам,

кога тежи ми силно жизнения кръст...

Напразно в миг такъв сърце разравям,

там злоба сал кипи и щение за мъст...

 

Заглъхват чувства благи във сърцето,

де вля теглото горък и отровен яд,

а тъй с любов то пълно беше, клето,

и тъй за мен бе светъл нявга божий свят!...

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух