напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



До вчера


Мефистофел Фаусту:
За себе Бог избра си вечното сиянье;
нас, демоните, той постави във вечен мрак,
а вий сте длъжни да изпитвате ту нощ, ту ден.

 

До вчера над душата мрачна нощ

зловещо бе разперила криле си,

а миг един честит тегла, сълзи

бог знае де ги поврага отнесе.

 

Но утре нова скръб ще, може би,

във мене ядни нокти да забие

и нов, беззрачен мрак духът смутен

като с саван гробовен ще покрие...

 

Сълзи и радост...радост и сълзи...

но, ах, втръсена вече е душата

от тоя хаос неизходен - и копней

тя лудешки за участ по-благата!...

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух