напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



В самотия


1

Омръзна ми във себе да се рова,

да пия жадно лютата отрова

на свойте глупи жалби и да страдам

от туй, че сам не мога да се владам.

 

В чер гроб метежни скърби ще зария,

от всяка ядна мисъл ще се крия,

та може би на жив мъртвец в душата

ще прати милостиво мир съдбата...

 

2

О, кой създаде мойта орисия?

Сред глупав глъч, сред срамна суета,

с размътен поглед ходя из света,

преследван от зловеща проклетия.

 

Във мрачна и незнайна пустотия,

далеко от "световните борби",

аз лесно бих избегнал може би -

но, Боже, де от себе да се скрия?!

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух