напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Забрава


На г-ца М. А-ва

 

В забрава и нега почивам

на бялата огнена гръд

и жадно, и с страст се опивам

на устни ти сладки с дъхът.

 

Аз слушам сърце ти как стене,

изпълнено с луди мечти,

как трепетно думи смутени,

замаяна, шепнеш ми ти -

 

и сещам, че чезне полека

у мен и разум, и свяст...

Но жаден съм тъй, че довека

бих пил тая пагубна страст!

 

О, дай ми ръчиците мали,

с усмивка ме ти погледни,

па поврага тъмни печали,

минали и бъдни злини!

 

Дни бъдни? - О, болката люта

не искам на техний хомот! -

С едничка подобна минута

нек стопим безсмислен живот!

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух