напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Бяла нощ


Бяла нощ - че месец злат

облак млечен го закрива.

В бяла нощ със трепет млад

момко при мома отива.

 

Сънен бляск - и в пътя пуст

здрачни сенки здрачно шъпнат

шопот чужд - и тъй не чужд -

момку чак косите тръпнат...

 

А след миг на мъжки врат

бисер живи ще увисне,

до гърди със трепет млад

момко либе ще притисне.

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух