напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Целувки


Излизам от малката стая,

вей сняг и ми смразва лицето,

но тае във сънна омая

и в пламък топи се сърцето.

 

Ах, нек си вилнее, нек стене

бездомният вятър зловещи:

доброто ми либе е мене

стоплило с целувки горещи...

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух