напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Трепет


Зад прозореца тъмен

зашепнаха листа.

- Ох, своя скръб ли шепнат

ил скърби на нощта?

 

Ослушвам се, треперям,

че в тъмните тъми

тоз шопот сиротливи

кат болест ме томи...

 

Ела послушай, мило

езика съкровен

на тая скръб невнятна,

тъй близка и на мен...

 

О, дай ръчица малка

и сила ти ми дай,

таз скръб, тъй сродна мене,

сърце да не узнай.

 

Ти виждаш: цял треперям,

във мрака грозен взрен,

де скръб листата шепнат,

тъй близка и на мен...

 

Ах, как плачевно шепнат...

На твойта мила гръд

главата си ще сложа:

не ще ме тъй смутят.

 

Но вън в тъмата страшна

шептят си все листа.

Ох, своя скръб ли шепнат,

ил скърби на нощта?...

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух