напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Едничка радост


На мойта младост пищни тържества -

самотни блянове в сърце унило...

Но аз я не проклинам за това -

че между тях е, ненагледно мило,

най-тъжен блян печалния ти лик,

а пък додето той в сърце сияе,

ще може ли пое едничек миг

за друга радост то да замечтае?

 

В души космати трепетни мечти

не се усмихват, мило! - И отде ли

до мене някога ще долети -

на родний край във тъжните предели -

диханье ароматно на живот,

за който с радост себе да изгоря?...

Престъпник съм... в безмислица-хомот

без полза врат не искам да затворя...

 

И нек на младост пищни тържества

да бъдат блянове в сърце унило.

Не ща да кажа горестни слова -

че в тия блянове нали е, мило,

най-тъжен блян печалния ти лик?

А пък додето той в сърце сияе,

ще може ли поне едничек миг,

за друга радост то да замечтае?

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух