напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Смут непонятен


Смут непонятен се вгнезди в душа му,

не се измива той ни в плач, ни в смях,

не се отеква позив боен тамо,

ни бяга от света той - блед и плах...

 

Ах, низ поле, изгорено от пек,

пустинно, пожълтяло и унило,

се стели неговият път далек.

По него той ще мине своя век

без нищо мило...

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух