напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Сонет


Безмълвен бях. Ще бъда пък,

ще бъда, клето! - Па макар

душата да пожали мрак,

горена от сълзи и жар.

 

И нивга ти не щеш узна -

а пък и кой ли друг ще знай? -

каква неземна светлина

от твойто същество сияй.

 

Тя грей от теб, но не за теб -

о не за твойте клети дни,

обречени на случай слеп.

 

А той зер може оскверни,

в размаха си до смях нелеп,

мил сън на тъжни младини?

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух