напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Пурпурният запад угасна


Пурпурният запад угасна,

долини, чукари - в мъгли.

В душата си с клетва безгласна

Бог вредом нощ тежка хвърли.

 

В пустиня съм сякаш - такава

безмълвност отвсякъде вей.

Вечерникът само повява

и сухите листе пилей.

 

Как тъжен е техният шопот!

В душата измъчена той

пробужда метежния ропот

на спомени горки безброй...

 

Безмълвен се скитам и чезна,

как чезнат долини, гори -

че сетно сиянье изчезна

и никой не чака зори.

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух