напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Прошка


Не дръзват милите уста

милувка да проронят с радост

за нежнопростата мечта

на твоята невинна младост -

 

не дръзват... И безумна скръб

очите ти със мрак загръща;

една сълза кат бисер скъп

всегда им ясни взор заслъща...

 

Обичам те. И нивга веч

не ще те скрия от душа си -

при теб ли съм или далеч.

Орисна мисъл се не гаси.

 

Ала за мене не мислй,

със смут сърце си не отваряй!

До смърт душата ме боли -

и нек боли! А ти - прощавай!

 

О, милостта си запази

за оня, който мълком страда

с душа, с горена от сълзи,

и все копней, и все се нада.

 

Аз много милости убих,

и таз за тебе ще убия...

Страдай - мълчи! Ей смисла лих

на непосилна орисия.

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух