напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Боязън


На твоя праг ме среща и провожда

една и съща мисъл безутешна

и горестно сърцето ми пробожда:

ти си така безгрижна и безгрешна...

 

Ти си така безгрешна и безгрижна!

И очарован, аз в боязън гасна:

зад мен стои тревожна, неподвижна

на миналото сянката безстрастна.

 

В лазура на душата твоя млада,

при нежни сънища, о сън отрада,

ти приласкай и мене, безутешен.

 

Клони към заник моя ден безкраен...

И мисля все за тебе с вопъл таен:

"И аз съм чист! Като дете безгрешен!"

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух