напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Измяна


Измяна, плачущи очи

недей извръща, умилена!

На рамото ми съкрушена,

за миналото не плачи!

 

кажи ми кой ще изличи

петната на кръвта проляна

по твойте пръсти? А! измяна!

Ридай сломена - и мълчи.

 

Спокойно бледен, аз не диря

къде, изтерзано до смърт,

сърцето ми остави диря.

 

Измяна е по-мрачна мене

придала мощ да бъда твърд:

часът на моето рождение.

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух