напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



С дълбока нежност...


С дълбока нежност стискам ти ръцете,

целувам пръстите ти - и не знам

дали е диган на земята храм,

където тъй да любят боговете -

тъй както аз те любя, о жена,

сияние във мойта тъмнина.

 

Като жътвар, причезнал за почивка,

достигнах морен гостолюбни праг

на твоя дом - във привечерни мрак

на скъден ден. С чарующа усмивка

разтвори ти заключени врати -

като бездомник клет ме приюти.

 

И сетне без почуда ти погледна

внезапните нечакани сълзи,

които гордостта ми не смрази,

склонена, без учудване, но бледна,

видя ти, в своите ръце ме впи

и жадно топлите сълзи изпи.

 

С приветни думи на утеха нежна

ти тихо ми душата просветли,

и дълго моето лице гали

с ръка внимателна и белоснежна...

Не помня - казах ли ти нещо аз?

Не помня - може би ридах без глас.

 

С дълбока нежност гледам те в очите,

целувам ти ръцете - и тъжа,

че може би в безплодната лъжа

на думите, тъй бледни, тъй изтрити,

ти няма да откриеш, о жена,

как аз те любя в мойта тъмнина!

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух