напред назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]



Утеха


Смарагди се топят във твоите очи!

Зелената и искрометна влага

на твоя взор, вълнуващ като сага,

в дълбоко-нежна искреност те обличи.

 

Устата ти, макар и трепетна, мълчи,

но ласки съкровени предполага.

Бленувам те, неизразимо драга,

на близката интимност в топлите лъчи.

 

Аз знам, че в пламнали вълни ще гина,

душата ти ще диря плачущ, може би,

в боязън и копнение безгласно...

 

И в теб ще найда вечната чужбина,

но гневен укор няма да те оскърби

в утехата на ложе сладострастно!

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух